Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
с теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия – ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай…
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо –
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи…
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!
Ако тези стихове ти харесват, моля сподели с твоите приятели!
Венера
