Болка най-жестока днес ме гони.
Обич най-дълбока трябва да прогоня.
А как това ще стане,
щом сърцето ми не иска да го схване?
Да кажеш „Сбогум” на най-голямата любов,
без за сбогуване да си готов.
Сърцето още го желае,
душата пак за него си мечтае.
Дланите търсят да го намерят,
но изборът му ни разделя.
Нощите са дълги и студени,
очите ми от плач са уморени.
Гори поредната цигара,
в музика на песен стара.
Песен напомняща за нашето време,
което съдбата преди да даде, реши да ни отнеме.
Поглеждам се в огледалото
и виждам отражението на сълза.
То ухае цялото
на тъжна самота.
Сега горчи ми спомена
за Господа на моя ден,
но сълза отронена
напомня за дявола в него вроден.
Дали така е по-добре
аз не осъзнавам,
но зная, че за да бъда с теб
и душа и тяло давам.
