И да изчезна аз от този свят,
той пак ще има цвят.
Ако реша,
просто да умра,
ще има ли кой да заплаче,
кой да съжали, да ме оплаче?
Ако ме няма,
ако тука вече не остана,
кой сълзите мои ще пролива,
кой мъката ще скрива?
Ако стана цялата на прах,
кой ще върши моя грях?
Ако се стопя,
дали болката ще залича?
Ако стана жител на отвъдното,
дали едно желание ще бъде сбъднато?
Ако след проливен дъжд,
усетя мириса на пръст,
дали ще се успокоя,
дали да страдам аз ще спра?
Ако сърцето спре да бие,
ако под земята то изгние,
ще стопя ли друго нечие сърце,
ще трият ли сълзи нечии ръце?
Ако кръвта изстине,
дали мъката ще отмине?
Ако заспя
и не се събудя,
ако полетя
и земния си път изгубя…
Някой ще иска ли да се върна,
някой ще иска ли да го прегърна…?
