Имаше една жена,
помагаше за всичко тя.
Беше слънчева, необикновена,
беше истинска, с цвят на хризантема.
Имаше една жена,
светла чиста, като изворна вода.
Беше умна упорита,
беше мила, тиха, свита
Имаше я кратко време,
беше неотлъчно с мене.
Правеше безброй неща,
здраво стъпила на таз земя.
Имаше я, но сега я няма.
Няма болка по-голяма.
Иска ми се само
за последен път да кажа „Мамо“…
RainMachinekae
then only a few have reached us