Така започват
моите последни стихове за теб.
Те посочват
спомена проклет.
Ти погуби всичко живо в моята душа,
тя сега е мъртва и сама.
Гледам образа ти на хартия
и обичта си от лицето трия.
Дори и със затворени очи
пред погледа си само ти.
Как да спра да те обичам
и възможно ли е да го направя?
Не спирам да се вричам,
че ще те забравя.
Още чувам думите,
с които ме рани.
и вървя по друмите
на своите мечти.
Вървя и не спирам –
В далечината виждам теб!
Падам и умирам –
трупът ми става лед.
Чакам да ме съживиш,
леда да разтопиш.
Чакам да възкръсне
това, което беше между нас.
Сърцето ще се пръсне
от безумна страст.
Ти беше моята душа
и ти ми я отне.
И нека в замяна на това
да взема твоето сърце!
